Как да възпитам детето си?

Как да възпитам детето си?

         Като всеки родител търся отговора на този въпрос. Но за мен това е личен опит, избор, усещане. Никой не се е родил готов и научен в тази „професия“, всички грешим, проваляме се, съжаляваме, упрекваме. Дали детето е отгледано от двама родители, от един – майка/липсващ баща или баща/липсваща майка, от някого другиго – баба, дядо, всички се сблъскваме с този въпрос. Няма перфектни родители, но има търсещи, опитващи, обичащи.

Ето моят начин, а Вие ще откриете Вашият, сигурна съм….

* Основната за мен е безкрайна любов, откровеност, искреност, доверие, търпение, споделяне, свобода, благодарност, моля за още……

– Откровеност. Детето ми усеща всяка моя частица от мен, така както го усещам и аз. Т.е. ако аз не се чувствам добре и реша да го прикрия така ще започна една безкрайна игра на несподеляне с цел да не го натоварвам и да скрия своето нещастие, болка и тъга. И ще създам едно прикрито, потайно и криещо чувствата си дете. С годините разбрах, че няма смисъл от всички тези изкуствени отношения. Детето ми трябва да знае какво става с мен. Споделяйки това, което се случва и което изживявам, му показвам, че заслужава доверието ми и в същото време споделям как ще реша дилемата, като ясно му давам да разбера, че това е моментно състояние, което отминава и няма да натоварвам себе и него с излишни и безмислени преекспонирания. Така то вижда, че има проблем, но вижда, че има и модел за справяне.

– Свободата е това, което има всяко дете и аз не искам да я ограничавам и отнемам. Искам да я разбирам, да оставям детето си да върви уверено напред, да създам широки, но сигурни граници, които след това той сам ще коригира и променя. Давам сигурност, каквото и да се случи, аз ще бъда до него, във всеки един миг ще го подкрепям. Също така детето ми ще носи своята отговорност за своите действия и постъпки, но не и моята. Искам да му дам опита да не носи чуждата отговорност върху себе си, защото това е непосилен товар за всеки един от нас, независимо дали е дете или възрастен. Направените грешки остават в миналото, тях не можем да ги променим. Но имаме свободата да простим и продължим днес, тук и сега. Отначало. Всеки е свободен да прави това, което иска. Но ще се надявам моето дете да се постави на мястото на отсрещния преди да продължи…. Свободата е право и отговорност на самият теб.

– Без страх. Не оставям страхът да ме води. Малката доза страх е здравословна, но само с цел да науча детето да се предпази от животозастрашаващи ситуации. Ако Вие се страхувате, детето Ви също ще се научи да се страхува. Това ще доведе до вътрешен импулс то да спре да изучава света, да експериментира, да търси новото и неизвестното. Съзнателно като майка се опитвам да не го предпазвам от всичко….падне ли, сърцето ми се свива, но сам се научи да става, да изтупва ръце, да казва няма нищо и сам бърше кръвта от лакти и колена. Скача с чистите дрехи в калната локва….и това се преживява. Колело, скейтборд, кънки, тичане, скачане, годеница. Всяка рана е изстрадана от нас родителите, но така детето се учи да се предпазва само.

– Правила. Трябва да ги има, при нас не са много, кратки и ясни са, изговорихме ги, когато беше на подходяща възраст, обяснени са, също така взех и неговото съгласие за тях. Искам само да споделя, че моето дете почти не е наказвано. Самото нарушение на правилата води със себе си и неговата отговорност и всъщност той сам разбира своята постъпка. Но понякога децата имат нужда от това сами да се накажат. Затова спокойно нека ги оставим да извършат своите действия и ритуали. Говорете, обсъждайте, обяснявайте, но не вменявайте вина, не го обвинявайте. Изкажете с думи Вашите чувства, как действията на Вашето дете Ви карат да се чувствате.

– Търпение. Колко е лесно, на колко е всъщност трудно да го запазим. Случват се толкова много нека – в работа, вкъщи, задължения, приятели, близки, родители, учителите на децата, изисквания, ангажименти…..и капакът на всички тези неща се оказва Вашето дете. В такива случаи броенето до десет може и да не помогне. Но не бързайте, спрете, успокойте се, върнете се към Вашето детство и вижте как сте се чувствали Вие, когато Вашите родители всъщност са били поставени в същата позиция. Търпението е част от процеса между нас и детето ни. Защото от своя страна то също трябва да търпи нашето настроение понякога. Ние да бързаме за някъде, а то просто да иска да си играе. Или сутрин, когато закъснявам за работа…..научих се да бъда с темпа на детето, затова го вдигам няколко минути по-рано, за да е спокойно и да има време да измие зъбите си, да избере дрехите и да се облече.

– Безкрайна любов, благодарност, споделеност, моля за още…….Завършвам статията си с тези думи, защото това е основната в моя живот. Да обичаш безрезервно, всеотдайно, да си благодарен за всеки миг от своя живот, защото си дал началото на нов живот, създател и творец си на нещо уникално – твоето дете. Бащата и майката, мъжът и жената, плодът е Вашето дете. То не може да се раздели, то е част от самите Вас и със сигурност това е най-красивото и истинско нещо. Независимо през какво минавате в живота си, пътят на Вашето дете го показвате Вие. Нека този път бъде постлан с любов, защото тя дава щастие и пълнота. Благодарете и искайте още за Вас, защото така ще дадете и на Вашето дете.

 

Петя Георгиева
Психолог, Психотерапевт под супервизия
тел.0888 888 070

Споделете:
error

Вашият коментар