Как да се съвземем след раздяла?

Как да се съвземем след раздяла?

Не помня къде, но бях чела, че след приключване на една връзка, човек се възстановява напълно точно наполовина от времето. т.е имали сте връзка шест години – след три години ще сте напълно „излекувани“. Вярвам, че това важи за една част от хората, за други не. Защото всичко е много лично и индивидуално, дори много двойки да са имали еднакви взаимоотношения, за всяка една от тях те са уникални, неповторими и дори и да има следваща подобна/напомняща ще има доста различия.
Но как да се съвземем след като сме се разделили с партньора си? Прекъснали сме връзка, но все още сме влюбени или сме били отхвърлени от него, но въпреки това продължаваме да го обичаме повече от всичко на света?

Част от нас са преживявали несподелена любов, друга част знаят какво е да не можеш да имаш връзка с онзи, който за теб е повече от всичко…. Болката е навсякъде, изпълнила е всяко кътче на сърцето, душата и тялото. Усеща се физически – нямате сила да живеете. Не виждате смисъл в нещата от живота, защото другият е всичко за Вас и не можете да престанете да го обичате.
Времето лекува. Колкото и да не вярвате, важното е да знаете, че този процес не е неуправляем и че сте способни да преодолеете тази привързаност, обич и обсебваща нужда към бившият партньор.
Изградили сте живот върху живота на другия. Не знаете къде свършвате Вие и къде започва той…нуждаете се прекалено силно от партньора си, зависима/зависим сте от нея/него. Чувствате огромна празнота в себе си, сякаш по-голямата част от Вас е мъртва, няма я… Сърцето Ви е разбито на хиляди малки частици и нямате сила да събирате каквато и да част от него.

В началото ще Ви бъде много трудно, ще трябва да се научите отново да ходите сами, ще трябва да съберете остатъците от Вас и да ги залепите, да се погрижите за раните. Отново трябва да се научите да бъдете отделна личност, да ставате и да дишате заради самите Вас. Голяма част от хората залагат на „Клин – клин избива!“, защото мислят, че това би намалило болката, че ще се чувстват обичани и че заслужават бързо да намерят друг партньор за себе си, след преживяното нещастие. Но така ще добавите само още болка, върху тази, която се опитвате да заглушите.

За да спрете този водовъртеж и Вашето себеразрушаване, трябва да приемете, че е дошло времето да престанете да обичате партньора си. Това няма да стане веднага, след месец, няколко месеца….защото сте извървели доста дълъг процес за да обикнете толкова дълбоко. Сега трябва да се върнете по обратният път….и да се научите да обичате себе си. Правете онези дребни жестове, които сте правили за другия, давайте е правете тези неща, които сте правили за другия, дайте тази любов на себе си. Свържете се с приятелите си, потърсете нови, разширете познанствата си, отдайте се на хобито си, забавлявайте се. В началото всички тези неща ще ви изглеждат невъзможни и жалки като заместители на обекта на чувствата ви, но постепенно ще започнат да компенсират отсъствието му. Отделете част от времето през деня, в който да се отдадете на мъката, след което прекратете и се заемете с нещо друго. Излейте страданието – пишете, рисувайте, говорете, за всичките Ви несбъднати мечти и надежди.

Днес, утре, вдругиден, ще е ужасно, но постепенно ще дойде следващата седмица, отново следващия месец…. и постепенно болката ще намалее, защото променения Ви живот и ежедневие продължават. Ценете моментите, в които не изпитвате болка. Търсете хубавото и положителното, което се случва около Вас, с Вас.

Приемете болката, такава каквато е, не я игнорирайте, не я крийте, не я изтласквайте. Ще дойде времето, когато ще разберете, че тя няма да Ви напусне, ще Ви мъчи, терзае, търси. Изправете се очи в очи с нея. Вие сте тук и сега с нея, съществувате въпреки нея и ще продължите да съществувате и след нея.

Погрижете се с любов за себе си, бъдете внимателни и мили, защото имате нужда от внимание и топлота, не се оставяйте на самосъзнанието и обвинения от допуснатите грешки. Не ги търсете непрекъснато, връщайки лентата назад….

Петя Георгиева

Споделете:
error

Вашият коментар