„Ако човек е способен да обича продуктивно и творчески, той обича и себе си; ако може да обича само другите, значи изобщо не може да обича.“
Ерих Фром
Жените, които обичат прекалено силно…
Ако Вие сте от тези жени, може би ще откриете нещо общо в тази статия. Робин Норууд е разгледала много подробно различни случаи от своята практика и е открила сходства в тях в своята книга „Параноя на страстта (Наръчник за жените, които обичат прекалено силно)“.
Жените сме силни и способни на много жертви, лишения, отричане от себе си, модифицираме се, защото вярваме, че жената може да промени мъжа, ако силно го обича. Нейната любов е безкрайна и води битка за двама! В един момент тя започва да осъзнава своето безсилие и не може да разбере как така мъжът до нея е безчувствен, безразличен и е неспособен да прояви обич и нежност. Жената вече е загубила контрола над нещата, както и върху мъжа си.
Нека да се върнем назад в детството. Често са били изживявани прекалено силни чувства: страх, гняв, непоносимо напрежение, вина, срам, съжаление към други хора или самосъжаление. Детето трябва да оцелее и да се бори едва ли не за живота си, защото усеща голяма заплаха за себе си. Самозащитните му средства, особено на децата от женски пол, включват мощен отбранителен механизъм – отричането, чрез който се омаловажава конфликта и аспектите на конфликтна ситуация, като личността ги интерпретира така, че да изглежда по-малка заплахата. Това е подсъзнателен отказ да се приеме заплашващата ситуация. Налице е отказ от обяснение на реалната причина за поведението. Следва и не по-малко мощната подсъзнателна мотивация – контролът. Чрез него детето решава, че контролирайки нещата ще успее да им повлияе и да промени ситуацията.
„Да проследим по какъв начин отричането помага на малкото момиченце да се превърне в жена, която обича прекалено силно. Когато бащата се прибира рядко у дома поради извънбрачна връзка, а вкъщи уверяват детето, че „татко е по работа“, то отрича проблема между родителите си и че е свидетел на нещо нередно в семейството му. Така се предпазва от страха за стабилността на семейството им и собственото му благополучие. Освен това се изпълва със съчувствие към баща си, който „много работи“, а не със срам или гняв, ако узнае истината. По този начин детето отрича и действителността, и чувствата си, а се зарежда с фантазия, която му помага да преживее по-лесно. Момиченцето се усъвършенства с практиката да се предпазва от страдание, но едновременно с това загубва способността си да избира свободно какво да прави. Неговото отричане действа механично, доброволно. Всеки, който изпадне в неудобно положение, се стреми да го овладее в максимална степен. Тази естествена човешка реакция е засилена при членовете на нездравото семейство, които живеят предимно в страдание. Децата неизменно поемат упреците и вината за сериозните проблеми, които влияят върху семейството им. Като си въобразяват, че са всемогъщи, те вярват, че причина за семейните неуредици са самите те, както и че са в състояние да ги променят за добро или за лошо. Има много нещастни деца, които са обвинявани от родителите си или от някой друг за проблеми извън техния контрол. Но дори и без тези обвинения, детето е готово да поеме по-голямата част от отговорността за своите или семейните неудачи.“
Според Робин Норууд жените, които обичат прекалено силно, произлизат от семейства, в които са се чувствали или много самотни и изолирани, или пренебрегнати, или претоварени с неподобаващи за тях тежки отговорности и в резултат са станали прекалено грижовни и самопожертвувателни. Или с други думи, били са предмет на опасни въздействия и за да оцелеят, са развили непреодолима нужда да ръководят хората около тях и ситуациите, в които попадат. Съвсем естествено е, че една жена, която изпитва необходимост да се грижи или да контролира, или и двете, може да осъществи това само с партньор, който най-малкото ще й го позволи, а може би сам ще търси такова поведение. Тя неизбежно ще попадне на мъж, който очевидно ще има нужда от нейната помощ, грижи и контрол. След това започва борбата й да го промени чрез силата и настойчивостта на любовта си.
Съответно мъжът я разочарова и обезсърчава, но въпреки това, тя става все по-емоционално зависима от него. Това е така, защото тя вече силно се е концентрирала върху него, върху проблемите му, самочувствието му и може би най-важното – върху отношението му към нея. По-голямата част от енергията й отива за опитите й да го промени. Много скоро той се преобръща в източник на всички добри неща в живота й. Сигурна е, че ако го направи щастлив, той ще се отнася по-добре с нея и тя също ще бъде щастлива. Когато той е разстроен, тя се чувства виновна за нещастието му и приема, че причината е в нея, че не успява да задоволи желанията му, да откликне на нуждите му. Мисълта, че самата тя е нещастна често е отминавана с лека ръка. Нейното отхвърляне на действителността й казва, че няма нищо нередно с него, следователно грешката трябва да е в нея.
„Може би досега е било въпрос на късмет или на съдба коя от тези жени ще успее да намери своя път и коя не. Жените, които са се излекували, са положили известни усилия за това. С опитване и грешене, често и без напътствия, те въпреки всичко следваха неотклонно програмата, която ще ви дам тук. Освен това в моята лична и професионална практика аз не съм срещала жена, която да е предприела тези стъпки и да не се е възстановила, както и жена, която се е възстановила, без да премине през тези етапи. Ако това ви звучи като гаранция, приемете го като такава. Жените, които следват тези стъпки, ще постигнат резултати.
Стъпките са елементарни, но не толкова лесни. Всички те са еднакво важни и са дадени в хронологичен ред:
- Потърсете помощ.
- Гледайте на възстановяването си като на най-важното нещо в живота си.
- Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират.
- Развивайте всекидневно духовността си чрез практика.
- Престанете да ръководите и контролирате другите.
- Старайте се да не бъдете въвлечени в игри.
- Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци.
- Поощрявайте проявата на всяка ваша потребност.
- Станете егоистка.
- Споделете с други онова, което сте преживели и научили.“
Замислете се какви мъже привличате, имат ли те нужда от Вас, поставяте ли техните нужди пред Вашите, изпитвате ли чувство за вина, че не са щастливи, извинявате ли поведението им пред другите, прикривате ли проблемите Ви, проваляте ли се? Списъкът може да продължи….. но всичко зависи единствено и само от Вас. Отговорността за Вашият живот е изцяло Ваша. Трябва да направите първата голяма крачка – сами. Опознайте се, оценете себе си, погледнете реално на нещата, намерете отново себе си и своите морални ценности, възстановете собственото си доверие за себе си и своите възможности.
Петя Георгиева