Изяждаме това, което чувстваме!

Изяждаме това, което чувстваме!

„Нищо нямаше да бъде по-досадно
от храненето и пиенето, ако Господ не ги бе
създал като удоволствие и необходимост.“
Волтер

Какво е храната?

Преди всичко тя е източник на енергия за нашите тела, но и също така, удоволствие. Често се питам, дали природата щеше да ни дари със всички вкусови рецептори и разнообразни и вкусни хранителни продукти, ако не трябваше да изпитваме удоволствие от храненето? Независимо от отговора си остава факта, че без храна няма живот! За да сме живи обаче е важно да спазваме баланс във всичко, което правим докато живеем, включително и тогава, когато се храним. На пръв поглед всичко изглежда лесна задача, на фона на различните видове предлагана помощ от специалисти по хранене и диетика, от лекарите или вещи фитнес инструктори. И да, в някои случаи съветите на тези специалисти дават резултат, но в по-голямата си част това е една добре скалъпена илюзия, която не само не помага, но и често ни кара да се чувстваме виновни, неспособни, патологични лакомници.

Защо се случва така?

На пръв поглед съветите на специалистите по здравословно хранене изглеждат ясни и прости за изпълнение, но винаги има нещо, което саботира усилията ни да ги спазваме. Това най-често са нашите неосъзнати негативни емоции, които се опитваме да потушим с храната.
Най-бързия и най-лесен начин да се справим със страха, обидата, мъката, отчаянието или вината е да си похапнем нещо вкусно, което ни доставя удоволствие и ни позволява поне за кратко да забравим за трудностите. Посягайки към храната,сякаш се опитваме да изядем това, което ни мъчи.
Така с течение на времето, това става основната ни стратегия за справяне със всяко предизвикателство, което стои пред нас. А храната се превръща в ежедневна доза антидот срещу отровните ни чувства. Килограмите неусетно започват да се трупат, обграждайки тялото ни, като своеобразен щит от мастна тъкан, която омекотява ударите от живота, които получаваме.
Но, винаги настъпва момент, когато цифрите на кантара, безпощадното огледало и критичните погледи на околните нанасят върху личността ни поредната емоционална рана! И точно тогава попадаме в зоната на онзи вододел, където трябва да изберем как да продължим.
Дали да се вслушаме в позива на душата си и да се изправим лице в лице с болката и страховете си за да ги преодолеем или да се удавим в старите си навици за справяне, давайки ход на развитието на тежко хранително разстройство.

Какви са нарушения в храненето /хранителни разстройства/?

Най-общо науката определя нарушенията в храненето, като заболявания, при които хората изпитват тежки нарушения в поведението си на хранене и свързаните с тях мисли и емоции. Нарушенията в храненето засягат няколко милиона души в света, най-често жени на възраст между 12 и 35 години. Те включват редица състояния с проява на мания свързана с храна, тегло и външен вид.
Съществуват три основни вида нарушения в храненето: анорексия невроза, булимия невроза и разстройство на склонността към преяждане.

В много случаи нарушенията в храненето се срещат заедно с други психични разстройства като тревожност, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, проблеми с алкохола и злоупотребата с наркотици.

Някои изследвания сочат, че наследствеността може да играе роля в това защо някои хора развиват нарушения в храненето, но тези заболявания засягат и много хора, които нямат предишна семейна история.

Травматични събития като физическо или сексуално насилие често ускоряват развитието на хранителни разстройства. Преживелите травма често се борят със срам, вина, неудовлетвореност и чувство за липса на контрол. Хранителното разстройство се явява опит на човек да си възвърне контрола или да се справи с тези интензивни емоции. В някои случаи то е израз на самонараняване или неправилно насочено самонаказание за травмата.

Нарушенията в храненето ясно илюстрират тесните връзки между емоционалното и физическото здраве. При лечението на тези заболявания е необходим комплексен подход.

Лечението

Без лечение на емоционални и физически симптоми на тези нарушения може да се стигне до прекомерно затлъстяване или недохранване, проблеми със сърцето и други потенциално фатални състояния с летален изход.

Въпреки това, с подходяща медицинска помощ, и интензивна психотерапия, хората с нарушения в храненето могат да възобновят подходящи хранителни навици и да се върнат към по-добро физическо и емоционално и психологическо здраве. Важно е да се лекуват едновременно двете състояния, едновременно в един всеобхватен и интегриран подход.

Психотерапията помага на хората с хранителни разстройства да разберат мислите, емоциите и поведението, които предизвикват тези нарушения и ги подкрепя при изграждането на адаптивни, позитивни модели за справяне с емоционалните травми.

Как да не попадаме в порочния кръг на хранителните разстройства?

Ако не се придържаме към по-здравословно хранене, често обвиняваме себе си и липсата на воля, без да проучваме други фактори, които могат да допринесат за трудностите ни в поддържането на здравословна диета и здравословно тегло.
Независимо, каква стратегия за справяне с емоционалните рани ще изберем, дали ще се тъпчем с храна за да потиснем страданието или просто ще спрем да се храним, наказвайки се за това, че не отговаряме на собствения си или нечий друг идеал, това е началото на пътя към хранително разстройство.
Това е така защото най-често пропускаме да обърнем внимание на нашето психично здраве. Да се обърнем към душата си и да разберем болката, копнежите и страховете и.
За да е здраво тялото ни е необходимо да се погрижим за здравето на душата си. Невъзможно е да променим тъмнината отвън без да променим тази вътре в нас. Ако ни е твърде трудно да го постигнем сами, може да потърсим професионална помощ за това.
Добре е също да помним, че яденето е много повече от храната, която влагаме в устата си. То е акт на грижа към нас самите, а грижата е проява на обич, обич към себе си. Като едни грижовни стопани е необходимо да се научим да даваме само най-доброто на тялото си, като не забравяме да се вслушаме в душата си!

 

Радка Николова

психолог-психотерапевт

Споделете:
error

Вашият коментар