Страхът - реалност и илюзия

Страхът – реалност и илюзия

Страхът е неизменен спътник на човешкото същество още от древни времена. Благодарение на това чувство, човечеството е успяло да оцелее преодолявайки екстремни условия и трудности. Страхът е мощна, естествена емоция и механизъм за оцеляване. Той ни предупреждава за наличието на опасност и е от решаващо значение за нашето физическо оцеляване. Страхът е вътрешно състояние, дължащо се на предстоящо или възприемано бедствие. Когато се сблъскаме с възприемана заплаха, телата ни реагират по специфичен начин. Физическите реакции към страха включват изпотяване, увеличен пулс и високи нива на адреналин, които ни правят изключително бдителни. Този физически отговор също е известен като отговор на „борба или бягство“, в който тялото ни се подготвя да влезе в битка или да избяга. Тази биохимична реакция се смята за еволюционно развитие. Това е автоматичен отговор, който е от решаващо значение за нашето оцеляване. Можем да приемем, че биохимичният отговор на страха е универсален, но емоционалната реакция на всеки човек към страха е силно индивидуална. Учените се опитват да разберат точно какво е страхът и какво го причинява, но това е изключително трудно начинание в светлината на различията между хората по отношение на това, от какво се страхуват и защо. Според руският професор Юрий Щербатих всички страхове се разделят на три групи: биологични, социални и екзистенциални.
Биологичното включва всичко, което носи заплаха за живота: страх от болка, огън, височини, хищници, природни феномени (вулканично изригване, мълния, гръмотевици), тероризъм. Такива страхове са оправдани, с изключение на тези, които са се превърнали във фобии.
Социалните страхове от друга страна включват всичко, което може да развали социалния статус на човека и да намали самочувствието му. Това са страх от загуба на работа, страх от публично говорене, страх от поемане на отговорност, страх от социални контакти, страх от успех, страх от провал и грешка, страх от оценка, отхвърляне от екипа, самота и др.
Екзистенциалните страхове включват всичко, свързано с въпросите на живота, смъртта и човешкото съществуване: страхът от смъртта, бъдещето, съществуването.
Когато изпитваме страх се включват, някои от същите химически реакции в мозъка ни, както и при положителните емоции, като щастие, радост, вълнение, това прави чувството на страх при определени обстоятелства да се възприема, като забавно, както когато гледаме страшни филми например. Някои хора са адреналинови наркомани, успяващи при екстремни спортове и други тревожни ситуации. Други имат негативна реакция на чувството на страх, като избягват всяка ситуация, която го предизвиква. Въпреки че физическата реакция е същата, страхът може да се възприема или като положителен, или като отрицателен, в зависимост от нагласата на човека. Някои страхове може да са резултат от преживявания или травми, докато други всъщност могат да представляват страх от нещо друго, като загуба на контрол например.
Една от негативните страни на страха е възникването на постоянно тревожно усещане за настъпване на нещо лошо. Безпокойството, тревожността е негативно оцветена емоция, изразяваща чувство на несигурност и страшни предчувствия. Когато човек е тревожен той мобилизира цялата си психична енергия, за да се справи с потенциално опасна ситуация, която не е задължително да се случи в реалността.
Преживявайки безпокойство, човек търси в паметта си и намира примери за опасни събития, при които се е чувствал по този начин и след това ги проектира в близкото бъдеще, като възможни негативни последствия. Така нашата фантазия взема участие, в това да подхранва страха ни и дори да го прави по-силен. Такъв тип ирационален страх е характерен за фобиите. Страхът е насочен към обект или ситуация, която не представлява реална опасност. Въпреки, че човек осъзнава, че страхът е неразумен, не може да овладее негативната си реакция.
Един аспект на тревожни разстройства може да бъде тенденция за развитие на страх от страха. Хората, които страдат от тревожни разстройства, могат да се страхуват, че ще изпитат всички негативни физиологични и психични симптоми, като отговор от страха. Те възприемат отговорите на страха си като отрицателни и се стремят по всякакъв начин да избягват ситуации, места, хора и събития, които го предизвикват.
Много неща в живота ни са свързани с ирационални преживявания, едно от тях е страха. Затова е необходимо преди всичко да осъзнаем, че в съвременния свят всички ние най-често се страхуваме от собствените си мисли и въображение, но не и от реалността. Страх, тревожност и безпокойство се раждат, когато си представим най-лошото. Функцията на въображението е да може да „погледне” в бъдещето, да го планира. Въпреки това, има страничен ефект: човек често свиква да мисли само за отрицателни възможни събития.
Важно е да знаем, че страхът е абсолютно нормално състояние. Въпреки това, ако го изпитваме всеки ден и поради незначителни причини, е време да се обърнем към него, да го изучим и да се опитаме да разберем, какво иска да ни каже. Помислете за това: в живота си успяваме тогава, когато проявим смелост и няма как да бъдем смели, ако не се страхуваме. Героите са герои не защото не се страхуват, а защото приемат страха като мотив да бъдат смели. Страхът има много лица, точно, както разнообразните маски на венециански карнавал. Приемете го, като част от карнавала на живота и не се страхувайте да го погледнете. Ще откриете, че той може да бъде пъстър, фантастичен, предпазващ, мотивиращ и най-вече забавен!

Както е казал  Джошуа Дж. Марин – „Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смислен.“

 Радка Николова

Споделете:
error

Вашият коментар